Антибиотици в храната Save
Източник: Активни потребители
 
За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните фермите рутинно дават дори на здравите животни – пилета, прасета, крави, овце, кози, пуйки и даже рибите в развъдниците – субтерапевтични или малки дози антибиотици. Тези медикаменти, използвани при лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, редовно се пръскат и по овощните дървета, картофите и други растения за превенция и профилактика на инфекции. Накратко, храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях.
 
Истинските цифри са изумителни. До 84% от антибиотиците, включително лекарствата, които рутинно се дават на децата като пеницилин, тетрациклин и еритромицин, отиват и в селското стопанство. Повечето се прилагат на селскостопанските животни, докато между 18 и 22 тона се пръскат по овощните дървета. За да се разбере значимостта на тези числа, д-р Стюарт Леви, президент на Съюза за разумно използване на антибиотиците, посочва в своята книга „Антибиотичен парадокс” (Plenum Publishing, 1992), че само 500 грама антибиотици е достатъчен да осигури еднодневното лечение на 450 болни хора.
Когато става въпрос за производството на храната, която консумираме, с антибиотиците се злоупотребява грубо. А това е сериозна заплаха за здравето, особено за нашите деца.
 
Няма обективи причини за това. Докато някои защитници на здравето вярват,че антибиотиците в храната ни дават просто доза лекарство, от което нямаме нужда, повечето експерти казват, че по-голямата опасност се крие в явлението наречено резистентност към антибиотиците (устойчивост). Когато една бактерия постоянно се подлага на антибиотично въздействие, но не умира, тя изгражда резистентност (устойчивост) към този антибиотик. Нещо повече, бактерията може да споделя придобитата устойчивост със съседните бактерии. Имайки предвид скоростта на размножаване на бактериите, скоро след това антибиотикът спира да е ефективен или се повишава ефективната доза. Това рефлектира върху човека, поради факта, че антибиотиците не за безвредни, а токсични химични агенти.
 
Някои антибиотично резистентни микроби са получили названието „свръхмикроби” (супермикроби) поради успешната съпротива срещу конвенционалните лечения на бактериални инфекции. Някои от бактериалните щамове, които причиняват човешки заболявания (Staphylococcus aureus, най-честата причина за сериозните болнични инфекции), са устойчиви към множество антибиотици. Добре познатият ни пеницилин вече не може да се пребори с 25% до 38% от Streptococcus pneumoniae – основната причина за ушните инфекции, пневмония и менингита. С повишаване устойчивостта на тези супермикроби, учените се надпреварват да разработват нови антибиотици, но не винаги се справят.
 
“Антибиотиците трябва да са в списъка на застрашените видове”, казва Карен Флорини, мениджър на програмата за Защита на околната среда. “Някои известни патогени са резистентни на всички видове лечение. За щастие това не са широко разпространените щамове бактерии. Но колкото повече използваме антибиотиците, толкова по-опасна става тази ситуация."
Това важи с особена сила за децата. Тъй като децата имат по-слабо развита имунна система от възрастните, те по-често са засегнати от бактериални инфекции и по-често се нуждаят от антибиотици. Всъщност, в САЩ децата под 6 години получават повече рецепти за антибиотици в сравнение с другите възрасти, според д-р Пол Офит и д-р Бонит Фас-Офит, автори на „Прекратяване на навика към антибиотици” (Wiley, 1999).
 
Но как точно устойчивите на антибиотици микроби си проправят път в нашето обкръжение и храната ни? Дори и в храната на бебетата? Споделянето на устойчивостта става в процеса на трансфер на гени, където гените на устойчивост към определени антибиотици се предават между бактериите. Този процес се извършва навсякъде – във фермите, във водопроводите, и дори в нашите вътрешности или по кожата ни.
 
Отпадъците от селскостопанските животни в САЩ, съдържат антибиотици и бактерии, устойчиви към тези антибиотици. Някои от тези отпадъци се разпръскват като торове над здрава почва, където ще се отглеждат плодове и зеленчуци. Бактериите, устойчиви на антибиотици изпълват и подпочвените води на фермите, които се изливат в езера, реки и потоци, където играят и плуват хора, и където дивите животни пият вода. На свой ред тези животни могат да разпространят резистентните бактерии в дивата природа и даже обратно към селскостопанските животни.
 
И за да допълним картината, храната (особено месото) заразено с устойчиви към антибиотиците бактерии, което не е обработено по подходящ начин, може да причини заболявания, които са трудни или невъзможни за лечение. Някои щамове на две разпространени хранителни инфекции, Salmonella и Campylobacter, са резистентни на редица антибиотици, включително ампицилин и тетрациклин. Само по себе си това съобщение е достатъчно сериозно, за да обърнем внимание на разумното ползване на антибиотиците.
 
Бебетата, особено под една година, са уязвими и чувствителни към болестотворните бактерии в храната. Неспособността да се бранят от нашествениците се дължи не само на физическата незрялост, а и на това, че бебетата имат недостиг на полезни бактерии, които са милиарди и изчистват опасните микроби от червата на възрастните.
Много е вероятно в скоро време да изгубим арсенала си срещу болестите причинени от бактерии и съществува реално опасност за бъдещето на медицината в областта на контрола над инфекциозните болести.