Минерали като добавки към храната Save

Интересът към употребата на добавки към храната напоследък нараства значително. Причина за това е огромното разнообразие на продукти в търговската мрежа, агресивната реклама, относително достъпни цени, свободен достъп, неограничаван от изискване за специална рецепта при закупуване. Минералните вещества и микроелементите се предлагат като еднокомпонентни препарати, на минерали или витамини, минерали в комбинация с витамини, които повишават усвояемостта им (калций + вит. D, желязо с витамин С и др.) или в състава на поливитаминни - полиминерални препарати, както и в съчетание с някои билки.

Те се предлагат под формата на таблетки, капсули, разтворими форми.

Като добавки към храната минералите и микроелементите се произвеждат в дози близки до референтните стойности за дневен хранителен прием. Понякога те могат да надхвърлят значително тези стойности, но не повече от десет пъти. Минералните добавки първоначално са били използване за предпазване от дефицитни състояния. Според съвременните изисквания за представяне на добавки към храната, те не лекуват, нито профилактират заболяванията, а само допълват недостатъчния им прием с храната. Техните претенции не трябва да бъдат повече от това, че оказват благоприятен ефект върху определена функция или структура, както и за редукция на някои рискови фактори, свързани с развитие на заболяване. Например, калциевите добавки не лекуват остеопороза, но подпомагат изграждането на здрава костна система, която е по-устойчива на счупвания в годините на менопаузата. Претенциите за действието на хранителните добавки се основават на теоретичен ефект и за разлика от лекарствените ефекти не изискват експериментални потвърждения.

Кой трябва да използва минерали под формата на добавки към храната?

Това са деца и юноши в периоди на интензивен растеж, бременни жени и кърмачки, жени около и след менопауза, стари хора. Допълнителен прием на минерали се налага при пушачи, алкохолици, при лица спазващи строги диети за отслабване, вегетарианци, особено лакто-ово вегетарианци, лица с лактозна непоносимост, при продължителна терапия с някои медикаменти. Когато продължително време се използва единично суплементиране има риск от възникване на дисбаланс, тъй като между минералните вещества съществуват конкурентни взаимоотношения при усвояването.

Кои са най-често използваните минерални хранителни добавки?

Калций: есенциален минерал, съставна част на костите и зъбите. Участва в кръвосъсирването, контрактилитета на мускулите, предаване на нервните импулси. Счита се, че понижава кръвното налягане и предпазва от поява на рак на дебелото черво.

Усвояването му зависи от наличието на витамин D и затова повечето калциеви препрати го съдържат. Ниският прием на калций през юношеството и до 30 годишна възраст ограничава възможността за изграждане на оптимална скелетна маса и увеличава риска от остеопороза в по-късни периоди от живота.

Прилага се под формата на добавка при подрастващи и жени в перименопаузата, вегетарианци, при непоносимост към мляко, поради лактазен дефицит Редица медикаменти могат да потиснат усвояването на калция: антиациди, антиконвулсивни средства, кортикостероиди, тетрациклини и др.

Калциевите добавки, прилагани продължително време могат да потиснат усвояването на желязото и цинка.

Като калциеви добавки се използват следните калциеви соли: калциев карбонат, хлорид, глюконат, лактат фосфат и др. Трябва да се има предвид, че различните калциеви препарати съдържат различно количество елементен калций.

Дневната доза елементен калций не трябва да надвишава 2000 мг.

Противопоказания: Състояния свързани с повишено ниво на калций в серума и урината, хронични бъбречни заболявания, камъни в бъбреците.

Хром - есенциален микроелемент свързан се регулацията на въглехидратната обмяна. Улеснява действието на инсулина и повишава усвояването на глюкоза от клетката. Повишен прием на захари, интензивни физически натоварвания и захарен диабет водят до загуба на значителни количества хром с урината.

Прилага се за нормализиране на нарушения във въглехидратната обмяна и за понижаване на холестерола.

Като добавка към храната хромът се прилага в дневни дози до 200 мкг.

Противопоказания: Препарати на хром, разработени на база бирена мая не се прилагат при лица третирани с препарати, инхибиори на моноаминооксидазата (антидепресанти). Диабетици трябва да използват добавки съдържащи хром само под лекарски контрол.

Флуор - микроелемент, който участва в изграждане на твърдите тъкани - кости и зъби. Предпазва от възникване на зъбен кариес. Подкрепя минерализацията на костите в случаи на патологична деминерализация. Препоръчва се за профилактика на зъбния кариес при малки деца и подрастващи.

Не съществуват референтни стойности за дневен прием на флуор. Безопасната дневна доза за деца е 0.005 мг/кг.

Противопоказания: Добавки към храната съдържащи флуор са противопоказани за деца под шест месечна възраст. Не се дава на лица обитаващи области с високо съдържание на флуор в питейната вода ( над 700 мкг/л).

Желязо - желязото е есенциален микроелемент. То участва в изграждане на хемоглобина в еритроцитите, миоглобина в мускулите и поддържа активността на редица ензими.

Недостигът на желязо води до железен дефицит, който в по-напреднал стадий прераства в желязо-дефицитна анемия.

Добавки съдържащи желязо се прилагат в периоди на интензивен растеж - деца на възраст от шест месеца до четири години, девойки с ранен пубертет, жени в репродуктивна възраст, бременни, вегетарианци.

Като добавки към храната се прилагат в дози 5-50 мг. В добавките се съдържа под формата на железен фумарат, глюконат, оротат, сукцинат, сулфат и др.

Противопоказания: Не се прилагат при лица с обменни нарушения, водещи до прекомерно натрупване на желязото - хемохроматоза, хемосидероза, при стомашно-чревни възпалителни заболявания, кървяща язва, дивертикулози.

Цинк - есенциален микроелемент, съставна част на повече от 200 ензима. Поддържа целостта на клетъчната мембрана. Редица състояния се свързват с цинков дефицит и се повлияват благоприятно от суплементиране. Такива са косопад, диарии, кожни възпаления, загуба на тегло, чести инфекции в резултат на смутена имунна защита, забавено зарастване на рани, нарушения в оплодителната функция при мъже. Умерен недостиг на цинк се проявява със забавен растеж и полово съзряване при мъже, намален апетит, груба кожа, апатия, нарушена вкусова острота. По време на бременност цинковият дефицит може да доведе до забавено развитие и растеж на плода.

Добавки към храната съдържащи цинк компенсират цинковия дефицит и коригират неговите признаци. Прилага се при третиране на анорексия в дози 45 мг. цинков сулфат дневно. Прилагат се в дози 5-50 мг/ден елементен цинк. Като добавка към храната цинкът се среща като глюконат, оротат, сулфат и др.

Токсични ефекти се наблюдават при дневни дози надхвърлящи 200 мг. с прояви на болки в стомаха, гадене, повръщане и диария Продължителен прием на цинк в дози над 50 мг/ден предизвикват недостиг на мед и желязо в организма.