Други биоактивни органични хранителни и нехранителни вещества като добавки към храната Save

Освен хранителни вещества, храните съдържат хиляди други органични съставки. Те са образувани или натрупани в растенията или животните, от които храната е получена и много от тях директно или чрез междинни продукти от тяхната обмяна играят функционална роля в тези растения и животни.

Биоактивните съединения включват различни ензими, хормони, алкалоиди, пигменти и много по-прости съединения като свободни захари, амино киселини, мастни киселини, алкохоли, холестерол и други стероли. Попаднали в организма на човека много от тях проявяват различна биологична активност. Някои хранителни вещества като таурин, холин, карнитин и инозитол са важни и незаменими за редица по-висши животински видове. Счита се, че човек може да ги синтезира в организма си в достатъчни количества, за да посрещне биологичните си потребности. През последните години обаче се натрупват данни за незаменимостта на холина и за човека. Някои субстанции, познати като важни коензими и растежни фактори предизвикаха значителен интерес по отношение на възможни хранителни ефекти. Такива са някои полиамини, хранителни нуклеотиди. В тази категория субстанции се включват бифидус фактор, холестерол, лецитин, коензим Q (убихинони), липоева киселина, p-аминобензоена киселина, различни пептиди, птеридини.

Съобщава се, че много други органични вещества, представени в храните изпълняват хранителни функции. Такива съединения са амигдалин или летрил, оротова киселина, пангамова киселина, т.нар. Витамин U.

В храните се съдържат вещества, за които е известно, че нямат хранителна роля, но попаднали в организма на човека проявяват биологична активност. В последните години някои нехранителни субстанции като флавоноидите са предмет на голям интерес и многобройни проучвания поради установените им антиоксидантни свойства. В тази категория се включва и кофеинът, който проявява фармакологични ефекти.

Някои от споменатите биоактивни органични субстанции в храните са били класифицирани в миналото като витамини или витаминоподобни вещества.

Голяма част от тези съединения се предлагат като добавки към храната под формата на таблетки, капсули, прах или течности за подкрепа на здравето и за намаляване риска от редица заболявания.

БИОФЛАВОНОИДИ

Описание и номенклатура

Биофлавоноидите представляват група полифенолни антиоксиданти, които често се срещат под формата на гликозиди. Те включват антоциани, катехини, флавонони, флавони, и флавоноли (напр. кемферол, кверцетин, мирицетин).

Потребности на човека от биофлавоноиди

Не са установени.

Действие

Биофлавоноидите имат следното биологично действие:

  • Свързват свободните радикали. Установено е, че биофлавоноидите проявяват по-мощно антиоксидантно действие от класическите антиоксидантни хранителни вещества като витамин С, Е и бета каротин;
  • Свързват металните йони;
  • Потискат окислението на липопротеините с ниска плътност;
  • Понижават слепването на тромбоцитите и в резултат намаляват образуването на кръвни съсиреци;
  • Потискат освобождаването на хистамина и намаляват алергичните реакции;
  • Подобряват функциите на капилярите чрез намаляване чупливостта на стените им.

Употреба

Сърдечно-съдови заболявания

Голям брой проучвания през последното десетилетие показват, че биофлавоноидите могат да съдействат за намаляване риска от коронарна болест на сърцето и сърдечен инфаркт.

Рак

Установено е, че биофлавоноидите намаляват риска от различни видове рак. Понастоящем се провеждат изследвания на възможността биофлавоноидите да потискат развитието на вече появили се ракови процеси.

Катаракта

Има данни, че биофлавоноидите играят роля за предотвратяване на катарактата, свързана с диабета.

Други здравни проблеми

Има експериментални данни, че някои флавоноиди имат защитно действие по отношение развитието на язва на стомаха и че те могат да бъдат полезни при нейното лечение.

Установено е, че флавоноидите проявяват антивирусно действие. Такъв ефект е намерен по отношение на риновируса, който е отговорен за 50% от случаите на обща простуда.

Има претенции, че биофлавоноидите са полезни при редица други заболявания като хемороиди, алергии, астма, синдрома на менопаузата, както и за предотвратяване на спонтанния аборт, но за да се стигне до окончателно заключение са необходими допълнителни научни изследвания.

Странични ефекти

Не са съобщени.

Дози

Не са установени. Добавките към храната обикновено съдържат 200-500 мкг

КАРНИТИН

Описание и номенклатура

Карнитинът е производно на аминокиселини. Понякога го наричат витамин Вт, но официално не се приема като витамин.

Потребности на човека от карнитин

Не са установени. Карнитинът се синтезира от амино киселините лизин и метионин главно в черния дроб и малка част в бъбреците на човека в достатъчни количества за посрещане на потребностите му.

Действие

Карнитинът участва в:

  • метаболизма на мазнините;
  • образуването на енергия;
  • детоксикацията на чуждите за организма вещества.

Карнитинът играе важна роля във вътреклетъчния транспорт на мастните киселини - процес, който е ключов за последващото окисление на мастните киселини и освобождаването на енергия. Това е особено важно за мускулите, които зависят много от мастните киселини като източници на енергия. Скелетните мускули съдържат 95% от запасите на карнитин в организма.

Дефицит

Дефицит на карнитин може да се появи като последствие от:

  • нарушен капацитет за биосинтез на карнитин, напр. при заболявания на черния дроб (цироза);
  • вродени нарушения в обмяната на карнитина - проявява се с мускулна слабост, натрупване на мазнини в черния дроб и мускулите, нарушения във функциите на нервната система и сърцето;
  • увеличени загуби на карнитин - при хора с бъбречни заболявания на хемодиализа.
Употреба

Исхемична болест на сърцето

Карнитинът оказва благоприятен ефект върху лица с исхемична болест на сърцето при които има ниски нива на карнитин. Допълнителният му прием подобрява симптомите на ангина пекторис, оказва защитен ефект по отношение на сърдечните аритмии.

Нарушения в липидния статус

Допълнителен прием на карнитин може значително да понижи нивата на повишения общ холестерол и триглицеридите и да увеличи холестерола в липопротеините с висока плътност (добрия холестерол).

Физическа активност

Има някои доказателства, че карнитинът увеличава физическата издръжливост чрез увеличаване използването на мазнините и превръщането на гликогена в мускулите.

Противопоказания

Карнитинът не трябва да се употребява при сърдечно-съдови заболявания без медицински контрол.

Препоръчва се карнитинът да се избягва при бременност.

Странични ефекти

Не са съобщени данни за сериозен токсичен ефект. Гадене, повръщане и диария могат да се появят при високи дози.

Дози

Като добавка към храната се прилагат до 3-4 грама карнитин дневно.

КОЕНЗИМ Q

Описание и номенклатура

Коензим Q е естествено намиращ се ензим. Други названия, които се срещат са Коензим Q10 и Убихинон.

Действие

Коензим Q е важен за производството на енергия в клетките. Особено необходим е за работата на сърдечния мускул, който се нуждае от голямо количество енергия за неговата собствена функция. Има антиоксидантно действие - свързва свободните радикали в организма, образувани при окисление на липидите и така ефективно съдейства за предпазване на клетките от тяхното вредно действие.

Употреба

Сърдечно-съдови заболявания

Счита се, че Коензим Q намалява риска от сърдечно-съдови болести във връзка с антиоксидантното му действие. Благоприятен ефект на приложението на Коензим Q е намерено и при приложението му при пациенти със хронична кардиопатия – намаляла е цианозата, аритмиите, отоците.

Рак

Счита се, че Коензим Q има защитен ефект по отношение на някои видове рак. Има клинични данни, които показват, че Коензим Q може да бъде полезен при лечението на ракови процеси.

Други здравни проблеми

Установено е, че Коензим Q има благоприятен ефект при възпалителни процеси на венците.

Съществуват претенции, че Коензим Q подобрява енергийното ниво, намалява симптомите на менопаузата, подобрява имунитета, намалява кръвното налягане и подпомага отслабването, но има ограничени доказателства за тези твърдения.

Противопоказания

Коензим Q не трябва да се взима от лица със сърдечно-съдови заболявания без медицински контрол.

Странични ефекти

Има съобщения само за единични случаи за средно изразено гадене.

Дози

Като добавка към храната се използват 15-60 мг Коензим Q за единична доза.

ХОЛИН И ЛЕЦИТИН

Описание и номенклатура

Холинът представлява амин, който е широко разпространен в растенията и животните. Той може да бъде представен в храните като свободен холин, под формата на фосфатидилхолин (лецитин) и сфингомиелин. В миналото холинът се е считал за витамин от В група.

Потребности на човека от холин

Въпреки че по-голяма част от дневните хранителни потребности на човека от холин могат да бъдат синтезирани в организма, през последните години се натрупват все повече доказателства, че известна част трябва да бъде доставена от хранителни източници. Тоталният прием на холин, като свободен холин и този в холин-съдържащите съединения, е около 300-1000 мг дневно.

Действие

Холинът е важно хранително вещество, необходимо за:

·        образуването на фосфолипидите фосфатидилхолин (лецитин) и сфингомиелин - незаменими структурни компоненти на клетъчните мембрани;

·        биосинтеза на ацетилхолин (вещество, което пренася нервните импулси;

·      отстраняването на мазнините от черния дроб, т.е. притежава “липотропно действие”;

Клинични и експериментални проучвания са показали, че холинът е много важен и незаменим за нормалната чернодробна функция на човека.

·        компонент на тромбоцит-активиращия фактор (ТАФ) и плазмалогена.

Плазмалогенът е холин фосфолипид, който е намерен във високи концентрации в клетъчните мембрани на сърдечния мускул. Разграждането на плазмалогена може да допринесе за последствията от миокардния инфаркт.

ТАФ е включен в активацията на тромбоцитите в кръвта, кръвосъсирването, възпалителния и имунния отговор. Напоследък беше установено, че играе роля в различни функции като дишането и алергичните реакции.

·        сигналната трансдукция

Сигналната трансдукция е процес, включващ реакции, чрез които хормоните и други субстанции пренасят съобщения от клетъчната повърхност към нейната вътрешност и чрез който се регулират широк спектър от клетъчни активности като растеж, проява на генната наследственост, транспорт на йони и използуване на енергията.

Употреба

  • Като предшественици на ацетилхолина, холинът и лецитинът са показали известен благоприятен ефект при пациенти с нервни заболявания, свързани с нарушаване предаването на нервни импулси чрез този невротрансмитор - прогресираща дискинезия, Хънтингтонова хорея, болест на Алцхаймер и др.;
  • Установено е, че повишеният прием на холин подобрява паметта на човека;
  • Полезен е при състояния на стеатоза (натрупване на мазнини в черния дроб);
  • Лецитинът може да играе защитна роля в черния дроб, независимо от холина. Лецитинът, но не холинът чрез подпомагане разграждането на колагена съдейства за предотвратяване на фиброза и цироза, които алкохолът предизвиква;
  • Срещат се претенции, че холинът е полезен за намаляване риска от сърдечно-съдовите заболявания, включително атеросклероза, високо кръвно налягане, тромбоза и мозъчен инсулт.

Странични ефекти

При високи дози (10 грама дневно и повече) може да се наблюдават:

  • диария
  • гадене
  • замаяност
  • изпотяване
  • увеличено отделяне на слюнка
  • депресия

Дози

Добавките към храната обикновено съдържат 250-500 мг в единична доза.