Хранене и сърдечно-съдови заболявания Save

Сърдечно-съдовите заболявания представляват основен дял от заболяванията на възрастното население във всички страни в света и са основна причина за смъртността през последните десетилетия. В България те предизвикват 62-65% от общата смъртност на населението. Най-честите форми на сърдечно-съдовите болести са исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и високо кръвно налягане. В България особено висока е смъртността от мозъчен инсулт, като според неговата честота нашата страна се нарежда на 5-6 място в света. Храните и храненето могат да повлияят съществено върху риска от развитие на сърдечно-съдовите болести – основните съвременни “убийци” на хората по света.

Какви процеси лежат в основата на сърдечно-съдовите заболявания?

В основата на сърдечно-съдовите болести е развитието на атеросклеротични плаки, които запушват в различна степен една или повече артерии. Това затруднява притока на кръв и кислород до органите. Сърцето трябва да работи усилено срещу по-голямо съпротивление, за да изпомпва кръвта.

За нарастването на атеросклеротичните плаки допринася високото ниво на холестерола в кръвта, възпалителния отговор на организма, окислителните процеси в липидите и други фактори.

Над увреденото място в артерията може да се образуват тромб (кръвен съсирек), който допълнително я запушва. При пълно запушване на артериите на сърцето или мозъка от тромб, се получава сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Инсулт може да настъпи също ако даден кръвоносен съд се спука, а това става, когато той е увреден. Тези са т.нар. “хеморагични инсулти”, които се срещат по-рядко в сравнение с инсултите получени вследствие на запушване на артериите, наричани “исхемични инсулти”.

Рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания

Вероятността човек да се разболее от сърдечно-съдово заболяване представлява “риск” от тази болест. Такава вероятност съществува при всеки човек, но при някои хора рискът е по-голям, отколкото при други.

Няма единствена причина за сърдечно-съдовите заболявания. Факторите, увеличаващи риска или “рисковите фактори” на сърдечно-съдовите заболявания могат да не се повлияват или да се повлияват трудно (мъжки пол, напредване на възрастта, наследствена предразположеност), но може да се повлияват ефективно и да са обратими.

Дори да сте наследили по-висока предразположеност към сърдечно-съдово заболяване, това не означава, че непременно ще се разболеете от това заболяване. Напротив, напълно възможно е да се предпазите, ако предприемете мерки, с които да намалите или елиминирате действието на останалите рискови фактори.

Обратими рискови фактори

Намаляването или елиминирането въздействието на някои рискови фактори на околната среда може да доведе до съществено понижаване на риска от сърдечно-съдови болести. Тези обратими рискови фактори включват:

  • Тютюнопушене;
  • Липидни нарушения;
  • Затлъстяване, особено когато е свързано с голяма коремна обиколка или високи стойности на съотношението на коремната обиколка към обиколката на ханша;
  • Високо кръвно налягане;
  • Физическа неактивност;
  • Висока кръвна захар или диабет;
  • Повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци – увеличаване слепването на кръвните тромбоцити;
  • Повишени нива в кръвта на хомоцистеин (образуващ се при обмяната на сяра съдържащите аминокиселини);
  • Психологически стрес;
  • Географски фактори (мека питейна вода)

Колкото повече рискови фактори съществуват при вас, толкова по-голям е рискът да се разболеете от сърдечно-съдово заболяване, тъй като вредното въздействие на рисковите фактори се умножава при тяхната комбинация. Ето защо е важно да се стремите да намалите комбинираното вредно влияние на няколко рискови фактора.

Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки здравословно модела си на хранене, ние можем да намалим съществено вероятността да се разболеем от сърдечно-съдови заболявания.

Роля на липидните нарушения за развитието на сърдечно-съдовите заболявания

Холестеролът е необходим за нашия организъм, той е съставна част на всички клетъчни мембрани, на нервната тъкан. Холестеролът играе роля при образуването на жлъчните киселини, стероидни хормони и витамин Д. Холестеролът се образува главно в черния дроб, като в повечето случаи количеството му е достатъчно да покрие потребностите на организма. Следователно, внесеният с храната холестерол в по-голямата си част е излишен. Ако черният дроб не преработва или елиминира ефективно холестерола, количество му в кръвта се повишава и може да доведе до постепенното му натрупване в стените на артериите в т.нар. Атеросклеротични плаки.

Холестеролът се пренася с кръвта чрез липопротеини, които представляват агрегати от белтъчни и липидни молекули. Липопротеините са различни видове, които имат различни функции. Липопротеините с ниска плътност пренасят холестерола от кръвта до всички тъкани, а липопротеините с висока плътност пренасят холестерола от тъканите обратно в черния дроб, където той се преработва и елиминира. Холестеролът в липопротеините с ниска плътност е известен като “лош холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото неговото високо количество увеличава риска от натрупването му в кръвоносните съдове. Обратно, холестеролът в липопротеините с висока плътност е известен като “добър холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото той отстранява холестерола от тъканите на кръвоносните съдове и така намалява риска от натрупването му в атеросклеротични плаки.

Високите нива в кръвта на общия холестерол, на холестерола в липопротеините с ниска плътност или “лошият” холестерол и на триглицеридите (основните мазнини в организма), както и ниските стойности на “добрия” холестерол (холестерола в липопротеините с висока плътност), повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови болести.

Ето защо е добре да понижим не само общия холестерол, но също така да намалим “лошия” холестерол, а да увеличим “добрия” холестерол. Важно е да намалим и окислението на липопротеините с ниска плътност, тъй като то съществено допринася за развитието на атеросклеротичния процес.

Хранителни фактори, повлияващи липидния статус

Високият прием на някои наситени мастни киселини, чиито източници са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и “лошия” холестерол. Обратно, полиненаситените и мононенаситените мастни киселини, намиращи се основно в растителните мазнини могат да намаляват холестерола в кръвта. Най-ефективни в понижаването на общия и “лошия” холестерол са полиненаситените мастни киселини, чийто основен източник в нашето хранене е слънчогледовото олио. Това не значи, че трябва да прекаляваме с него, тъй като полиненаситените мастни киселини се окисляват лесно и при голяма консумация водят до увеличаване окислението на липопротеините с ниска плътност, което стимулира развитието на атеросклерозата. Прекомерният прием на полиненаситени мастни киселини също може да доведе до намаляване на полезните липопротеини с висока плътност. Освен чрез слънчогледовото олио полиненаситени мастни киселини може да приемете от слънчогледовите и тиквените семки, от ядките и разбира се от всички останали растителни масла. Особено полезен е зехтинът, тъй като той е богат не само на полиненаситени, но и на мононесатиени мастни киселини, които също понижават “лошия” холестерол, но и увеличават”добрия” холестерол. Освен това мононенаситените мастни киселини са значително по-устойчиви на окисление.

Твърдите маргарини на база растителни мазнини могат да имат голямо съдържание на транс форми на ненаситените мастни киселини, които се получават при производствените процеси. Транс мастните киселини повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.

Мазнините на рибата са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n-3), които при здрави индивиди могат да намалят “лошия” холестерол, но при вече повишен “лош” холестерол могат да допринесат за неговото увеличаване. Рибните мазнини обаче са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което е от особено значение за намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те забавят също така нарастването на атеросклеротичните плаки, чрез потискане на веществата, допринасящи за възпалителните процеси. Доказано е, че консумацията на риба е свързана с по-ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

Растителните разтворими влакнини (пектин), може също да намаляват общия холестерол в кръвта. Пектинът намалява и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност.

Растителните храни (зеленчуци, плодове, зърнени и бобови храни, ядки) съдържат много вещества с антиоксидантно действие, които защитават мастните киселини в клетъчните мембрани от окисление в организма и по този начин намаляват риска от атеросклеротични изменения на съдовете. Такива антиоксиданти са витамин Е, витамин С, каротини, флавоноиди и други полифенолни съединения. Ето защо вегетарианците обикновено са с по-ниски нива на общия и “лошия” холестерол, както и с по-високи стойности на “добрия” холестерол в сравнение с хора, консумиращи месо. Заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания при вегетарианците са по-малки.

Затлъстяването и диабетът често са причина за повишаване на общия и “лошия” холестерол, на триглицеридите в кръвта. Храненето играе важна роля при развитието на тези заболявания. Даже умерено намаляване на теглото може да понижи увеличените стойности на холестерола и триглицеридите.

Злоупотребата с алкохол намалява нивото на “добрия” холестерол в кръвта.

Холестеролът в консумираната храна, когато е в умерено количество (200-300 мг дневно) повлиява в минимална степен нивото на холестерола в кръвта, тъй като потиска синтеза му в организма. Високият прием на холестерол обаче води до повишаване на общия и “лошия” холестерол в кръвта, особено когато вече има нарушения в обмяната на холестерола.

Хранителни фактори, повлияващи риска от високо кръвното налягане

Кръвното налягане съответства на силата, която циркулиращата кръв оказва върху артериалните стени. Кръвното налягане се характеризира с две стойности – максимална (при свито сърце), наречено систолично налягане и минимална стойност (при отпуснато сърце), наречено диастолично налягане. Колкото по-трудно преминава кръвта през кръвоносните съдове, толкова по-големи ще бъдат стойностите на систоличното и диастоличното кръвно налягане и толкова по-голямо ще бъде натоварването на сърцето. Многократно измервано повишено или трайно повишение на кръвното налягане над 160/95 означава, че вие имате високо кръвно налягане или хипертония.

Факторите, свързани с храненето, които увеличават вероятността даден човек да развие високо кръвно налягане са следните:

Рискови фактори са и наследствената обремененост, полът (мъжете са по-чувствителни), възрастта (рискът се увеличава с напредване на възрастта) и заседнал начин на живот.

Високото кръвно налягане често няма симптоми и много хора, в продължение на години без да знаят имат високо кръвно налягане. Ето защо, то е толкова опасно.

Затлъстяването е силно свързано с високото кръвно налягане и мозъчния инсулт, особено при по-млади хора. Установено е, че хората с централно затлъстяване (натрупване на мастна тъкан в областта на корема) са с по-висок риск от хипертония. Съотношението на размерите талия/ханш (при жени над 0.84, при мъже над 0.95) са пряко свързани с хипертоничната болест, нарушената мастна обмяна, диабета и увеличената смъртност от исхемична болест на сърцето.

Критерий за оценка на натрупваните тлъстини в областта на корема е обиколката на талията. Нормата при жените е до 80 см, а при мъжете – до 94 см. Степента на натрупване на коремни тлъстини се определя в 2 нива и нивото на натрупаните коремни мазнини определя риска от сърдечно-съдово заболявания:

Мъже

1 ниво натрупване на коремни тлъстини – талия 94-101 см

2 ниво натрупване на коремни тлъстини – талия 102 см и повече

Жени

1 ниво натрупване на коремни тлъстини – талия 80-87 см

2 ниво натрупване на коремни тлъстини – талия 88 см и повече

Прекомерната употреба на готварската сол увеличава нивото на натрий в кръвта, което може да доведе до увеличаване на кръвното налягане при лица със свръхчувствителност към този ефект на натрия. Счита се, че прием на готварска сол над 5 грама дневно (от всички консумирани продукти) съществено увеличава риска от хипертонична болест. Тъй като не знаем дали сме чувствителни към това действие на натрия, препоръчително е да ограничаваме консумацията на солени храни. Населението в България консумира 2-3 пъти по-големи количества над допустимите 5 грама средно дневно, което е главно за сметка на солените саламурени сирена, туршиите и разбира се вредният навик да солим прекомерно ястията си. Установено е, че намаляването приема на готварска сол с 3 грама само след няколко седмици води до понижаване на систоличното кръвно налягане със 7 мм, а диастоличното намалява още повече. Изчислено е, че ако цялото население намали консумацията на сол с това количество, то случаите на мозъчен инсулт биха намалели с 26%.

Проучванията са показали, че голямата и редовна консумация на алкохол може да доведе до увеличаване на кръвното налягане. Алкохолът директно уврежда кръвоносните съдове и намалява ефекта от лечението на хипертоничната болест. Установено е обаче, че хората, които употребяват алкохол в умерени количества са с по-нисък риск да развият сърдечно съдово заболяване в сравнение с абсолютните въздържатели.

Повишеното ниво на хомоцистеина в кръвта като рисков фактор за сърдечно-съдовите болести

Интересът към хомоцистеина като рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания значително нарасна през последните 5-6 години, тъй като голям брой проучвания показаха силна връзка между високите му нива в кръвта и по-голямата честота на всички видове сърдечно-съдови болести. Хомоцистеинът е продукт, който се получава при обмяната на аминокиселината метионин, за която са необходими витамините от В група фолиева киселина, витамин В6 и В12. Дефицитът на тези 3 витамина в организма води до нарушаване обмяната на метионина и натрупване на хомоцистеин в кръвта. Установено е, че хомоцистеинът самостоятелно (независимо от липидните фактори) предизвиква и стимулира развитието на атеросклеротични процеси в кръвоносните съдове, чрез редица механизми и допринася за образуването на кръвни съсиреци. Достатъчният прием на витамин В6, В12 и фолиева киселина с храната намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Най-чест е дефицитът на витамина фолиева киселина, тъй като той се съдържа в значително количество само в черния дроб и в сравнително малки количества в тъмно зелените зеленчуци и пълнозърнестите зърнени храни, което прави голяма вероятността за недостатъчния му прием с храната.

Препоръки за хранене с цел намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания

  • Висока консумация на зеленчуци и плодове ( минимум 400 грама дневно);
  • Увеличаване консумацията на пълнозърнест хляб и други зърнени храни, увеличаване консумацията на бобови храни;
  • Увеличаване консумацията на ядки (специално орехи) и семена;
  • Употреба предимно на растителни масла, особено зехтин;
  • Регулярна консумация на риба, поне веднъж седмично;
  • Намаляване консумацията на сол;
  • Ограничаване консумацията на животински мазнини;
  • Избягване консумацията на твърди маргарини;
  • Ограничаване консумацията на храни, богати на холестерол (яйчен жълтък, рибен хайвер, животински мазнини, мозък, черен дроб);
  • Поддържане на нормално телесно тегло.

При вече развито сърдечно-съдово заболяване, при наличие на рискови фактори като повишен холестерол и високо кръвно налягане, при прекаран сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, специално разработени диети, съобразени с индивидуалните проблеми могат да допринесат съществено за преодоляване на заболяването.