Хранене и ракови заболявания Save

Раковите заболявания са вторите по разпространение заболявания след сърдечно-съдовите болести, които предизвикват смъртта на милиони хора по света. В България различните видове рак са причина за 13-15% от общата смъртност на населението. Голяма част от раковите заболявания са свързани с храненето и рискът за възникването на раковите процеси може значително да бъде намален при положителна промяна в хранителното поведение. Голям оптимизъм за възможността да намалим заболеваемостта и смъртността от ракови заболявания ни дава фактът, че раковият процес може да бъде повлиян обратимо на всеки негов етап.

Причини за развитието на рак

Причини за развитието на ракови заболявания могат да бъдат:

  • Вируси – само при някои видове рак (например рак на носната кухина и дихателната тръба, рак на черния дроб, рак на стомаха);
  • Радиация – около 3 % от раковите заболявания се свързват с въздействието на радиационно въздействие;
  • Химични вещества ( включително и хранителни канцерогени) – предизвикват от 70 до 90% от раковите заболявания.

Ефектите на свободните радикали, които се натрупват под въздействието на радиацията и голяма част от химичните канцерогени върху клетъчните структури се считат за едни от основните причини за развитие на раковите процеси. Свободните радикали могат да увреждат нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене.

Хранителни канцерогени

Хранителните продукти могат да станат източници на канцерогени (вещества, предизвикващи рак) при следните случаи:

  • Печене на директен огън (грил). Канцерогенни вещества, които предизвикват рак на стомаха могат да се получат, както при изгарянето на храните, богати на белтъци като месото и рибата, така и при въглехидратните храни;
  • При прибавянето на нитрит с цел консервиране в пушените меса, бекона и други месни продукти - могат да се образуват нитрозосъединения, които предизвикват рак на стомаха;
  • При лошо съхраняване (висока влажност и температура) на фъстъци и други ядки, зърнени храни (главно царевица), бобови храни, някои плодове (смокини), се развиват гъбички, които образуват вещества, предизвикващи главно рак на черния дроб.

Енергийната стойност на храната, видът и количеството на съдържащите се хранителни вещества в храните могат да увеличат или да намалят риска от развитие на ракови заболявания на различни органи.

Роля на енергийната стойност на храната и физическата активност

Установено е, че ниският енергиен прием се свързва с намаляване честотата и растежа на спонтанните тумори при експериментални животни. Обратно, при проучвания при хора се установява, че високата енергийна стойност на храната, специално когато това се дължи на голямо количество въглехидрати увеличава риска от рак на панкреасната жлеза. Механизмите са сложни и се свързват с въздействие върху нуклеиновите киселини и клетъчните функции.

Високият енергиен прием, когато е съчетан със затлъстяване повишава риска от развитие на рак на матката, на панкреаса, жлъчния мехур, дебелото черво и рак на гърдата. Счита се, че свъхтеглото и затлъстяването, при които има увеличаване на мазнините в тялото води до повишено натрупване на мастно разтворими химически канцерогени.

Установено е, че по-високата физическа активност намалява риска от рак на дебелото черво, както и от развитие на рак на белия дроб и гърдата. Механизмът на това действие се свързва с намаляване на така нареченото транзиторно време (времето на преминаване на канцерогенните вещества през организма).

Влияние на въглехидратите

При изследвания на хора е установено, че високият прием на захароза (рафинирана захар) се свързва с повишена смъртност от рак на гърдата и на дебелото черво. При проучвания върху експериментални животни се установява, че големите количества захароза стимулират туморния процес, предизвикан от химични вещества с раково действие. Вероятната причина на този ефект на високите количества на рафинираната захар се свързва с действието на високите нива на инсулина в кръвта след хиперконсумация на захар.

Голям брой проучвания при хора показват, че повишаване консумацията на хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, пектин и др.), които се намират в растителните продукти, особено в зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите зърнени храни и др., намалява риска от рак на правото и дебелото черво; има данни и по отношение рака на панкреаса и гърдата. Обратно, ниското съдържание на растителни влакнини се свързва с по- голяма честота на тези видове рак.

Установява се, че и нишестето, основният представител на сложните въглехидрати вероятно има предпазващ ефект по отношение рака на правото и дебелото черво. Счита се, че това действие на нишестето се дължи на ефекта на късоверижните мастни киселини, които се образуват при ферментацията на нишестето в дебелото черво.

Влияние на мазнините

Високият прием общо на мазнини, когато те доставят 40-45% от енергийната стойност на храната увеличава риска от рак на гърдата, дебелото черво, панкреаса, простатата и белия дроб. Стимулиращият ефект на мазнините се свързва, както с високия прием на наситени мастни киселини, които се приемат главно с мазнините от животински произход, така и с прекомерния прием на полиненаситените мастни киселини, които в храненето на нашето население постъпват основно със слънчогледовото олио.

Прекалено големият прием на полиненаситените мастни киселини (n-6), постъпващи главно с растителните мазнини може да стимулира развитието на тумори, предизвиквани от попаднали в организма химически вещества с раково образуващо действие. Полиненаситените киселини (n-3), които са характерни за рибните мазнини, обаче потискат действието на химичните канцерогенни вещества.

Вероятният механизъм на действието на мазнините зависи от мястото на тумора. Например, при рак на дебелото черво се счита, че причината е в стимулиращото действие на мазнините за освобождаването на жлъчни киселини, които от своя страна стимулират развитието на ракови процеси. При рака на гърдата се счита, че ефектът на мазнините се дължи на предизвикани от тях промени в профила на половите хормони.

Влияние на белтъка

При експериментални изследвания е установена връзка между количеството на консумирания белтък и риска от рак. Високото белтъчно съдържание води до увеличаване ферментацията на аминокиселини с дебелото черво и повишено образуване на амоняк и в резултат - повишаване на риска от рак на дебелото черво.

Влияние на алкохола

Прекомерната употреба на алкохол увеличава риска от рак на устната кухина, черния дроб, дихателната тръба, правото и дебелото черво, гърдата.

Високата алкохолна консумация при комбинирано действие с други фактори с раково действие като афлатоксините и хепатитния вирус B, стимулира тумор образуващия им ефект. Вероятните механизми на въздействието на големите количества алкохол върху ракообразуването включват от една страна директно въздействие върху нуклеиновите киселини в клетките, а от друга страна - непряко действие чрез натрупването на свободни радикали и потискането на ензими, участващи в синтеза на нуклеиновите киселини.

Установено е, че консумацията на червено вино, което е богато на флавоноиди (вещества с доказано ефективно антиоксидантно действие) има връзка с намаляване риска от голям брой тумори.

Влияние на витамините

Каротиноидите, които представляват растителни пигменти и голяма част от тях служат като предшественици за образуването на витамин А в организма (най-известен в това отношение е бета каротинът) намаляват риска от голям брой тумори – рак на белия дроб, на хранителната тръба, на стомаха, на правото и дебелото черво, на маточната шийка. Защитното им действие по отношение развитието на ракови процеси се свързва от една страна с факта, че от тях в организма се образува витамин А, необходим за нормалното развитие на епителните клетки, а от друга с антиоксидантните им свойства .

Достатъчният прием на витамин С намалява риска от рак на стомаха, устната кухина, храносмилателната и дихателната тръба, белия дроб, панкреаса, маточната шийка. Предпазният ефект на този витамин се свързва главно с антиоксидантното му действие и възможността да потиска образуването на канцерогенните нитрозосъединения.

Установено е, че витамин Е намалява риска от рак на белия дроб и на маточната шийка. Механизмът на антираковото действие на витамина е близък до този на витамин С.

Фолиевата киселина е друг важен витамин в храненето на човека, който оказва защитно действие по отношение на възникването на ракови процеси. Данните от проучванията са показали, че той намалява риска от рак на правото и дебелото черво. Роля за този ефект на фолиевата киселина имат физиологичните функции на витамина, свързани с участието й в синтеза на нуклеиновите киселини, които определят клетъчното делене.

Нужно ли е да взимаме допълнително витамини като добавки към храната за намаляване риска от ракови заболявания?

Когато храната доставя достатъчни количества витамини, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хапчета за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразното хранене, осигуряващо достатъчни количества от антиоксидантните витамини С и Е, каротини, витамин А и фолиева киселина изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови, сърдечно-съдови и други заболявания.

Допълнителни хранителни фактори

Прекомерната употреба на готварска сол действа като силен дразнител на стомашната лигавица и може да предизвика разрушаване на повърхностния слой на стомашната лигавица, което увеличава контакта на епителните клетки с попадналите в стомашното съдържание канцерогенни вещества, поради което увеличава риска от рак на стомаха.

Селенът, който се съдържа в по-големи количества в морските храни също оказва защитен ефект по отношение на рака (такъв ефект е установен по отношение рака на гърдата и на дебелото черво). Това действие на селена се свързва с факта, че той е незаменима съставна част на един ензим, който е важен компонент в антиоксидантната защита на клетките.

Други биоактивни съединения в храните

Освен хранителните вещества, в храните се съдържат и редица съединения, които не изпълняват хранителни функции, т.е. не са необходими за функциите на организма, но проявяват биологично действие, което е полезно за здравето, включително и защитен ефект по отношение на раковите заболявания.

Тези съединения включват:

  • Алицин – намира се в чесъна, лука, праз лука. Установено е, че алицинът стимулира активността на ензими, които участват в обезвреждането на веществата, потиска развитието на канцерогенните вируси.
  • Дитиолтиони - сяра съдържащо съединения, които се намират в зелевите зеленчуци, редица подправки
  • Терпеноиди главен компонент на маслата в кората на цитрусовите плодове (портокали, лимони, грейпфрут, мандарини)
  • Фитоестрогени съдържат се в соята, боба и лещата. Те променят обмяната на стероидните хормони и потискат растежа на хормон зависимите видове рак като рака на гърдата, рака на маточната шийка и др.
  • Флавоноиди и други фенолни съединения – група от голям брой разнообразни фенолни съединения, които се намират в редица растителни продукти като зеленчуци, плодове и ядки и други. Най-често флавоноидите придават вкуса и цвета на тези продукти. Богати на флавоноиди са черното грозде, съответно червеното вино, боровинките, къпините, касиса, чая (зелен и черен), какаото, има го в лука и праз лука, ябълките, малините, ягодите, цитрусовите плодове, тиквата, репичките, патладжаните, орехите и други. Флавоноидите са мощни антиоксиданти и това е в основата на тяхното защитно действие по отношение на раковите процеси в редица органи. Също така, флавоноидите могат да свързват метални йони, като тези на желязото и медта, които стимулират окислителните процеси и така допринасят за увеличаване на риска от ракови промени в клетките. Някои фенолни съединения стимулират детоксикационните ензимни системи, с което увеличават възможността на организма да обезврежда вещества с потенциал за раково действие. Те имат и директен потискащ ефект по отношение образуването на канцерогенните нитрозосъединения, както във храните, така и в стомашно-чревния тракт.
  • Други биоактивни вещества, които се намират в растенията. Тук могат да се изброят допълнително голям брой субстанции (фитинова киселина, глюкозинолати, стероли, сапонини и много други), които се намират в разнообразни растителни продукти, включващи зърнени и бобови храни, зеленчуци и плодове, билки и семена, които оказват защитен, предпазващ ефект по отношение на раковите заболявания,

Групи храни, намаляващи риска от ракови заболявания

Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като защитни храни, намаляващи риска от развитие на ракови процеси на значителен брой органи. Този ефект е установен при много голям брой изследвания, проведени през последните 10-20 години. Защитен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мандарини, лимони) и т.н. Препоръката на Световната Здравна Организация е да се консумират ежедневно поне 400 грама общо плодове и зеленчуци, а Световната Асоциация по рака препоръчва прием на 800 грама дневно от тези безспорно полезни храни.

Други безспорно полезни храни са пълнозърнестите зърнени храни, които имат специално защитен ефект по отношение на рака на стомаха и рака на дебелото и правото черво.

Ядките и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Такова е становището и по отношение на рибата.

По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати, но все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.

Любимите напитки за много хора кафе и чай се оказаха със сериозен потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Съдържащите се в тях фенолни вещества, кофеин и други подобни съединения са най-вероятната причина за този полезен ефект на кафето и чая. С кафето обаче не бива да се прекалява, защото при свръхконсумация то може да има даже обратен ефект. В едно проучване е намерено, че консумация над 5 чаши дневно може да увеличи риска от рак на пикочния мехур.

По отношение на течните храни е полезни да знаете, че много горещите напитки могат да увеличат риска от рак на хранопровода.

Редица подправки и билки също могат да увеличат нашата защита срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати. Така че не се притеснявайте да използвате тези подправки при приготвяне на ястията. Разбира се, с нищо не трябва да се прекалява.

И така, чрез храненето си вие реално може да намалите риска от развитие на ракови заболявания. Яжте разнообразна храна, предимно от растителен произход, с повече зеленчуци и плодове и вие ще осигурите естествената защита на организма си срещу едни от най-опасните болести на нашето време.