Анорексия и булимия Save

Анорексията и булимията представляват заболявания, свързани с нарушения на хранителното поведение.

Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства, или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния.

Анорексията типично се явява при момичетата през или скоро след пубертета, но началото може да бъде преди появата на менструация или по-късно в периода на зрелостта. Заболяването рядко се среща при лица от мъжки пол.

Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено “прочистване на организма”, което се осъществява по различен начин – чрез самопредизвикано повръщане, взимане на очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми. Това хранително нарушение, подобно на анорексията се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията.

Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булемични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.

Булимично поведение може да се появи и при жени с нормално тегло, които никога не са имали анорексия, но имат силно желание да имат много по-слаба фигура. Булимията може да доведе до свръхтегло и затлъстяване, но обикновено теглото не се променя забележимо, поради прилагането различни начини за изхвърляне на поетата храна.

Епизодите на “голямото ядене” се явяват често, поне няколко пъти в седмица. Обикновено те продължават по-малко от 2 часа, но понякога може да са много продължителни. Най-често се консумира високо калорична, лесно смилаема храна като сладолед, тестени храни и бонбони, средно около 3000 ккал при епизод. Жените се срамуват от това неконтролирано ядене и крият за него. Извън пристъпите те следват свои строги правила кога не трябва да ядат (например не по-рано от 6 часа вечерта), какво не трябва да ядат (повечето имат дълъг списък от “забранени храни”) и колко трябва да ядат (например не повече от 1000 ккал дневно).

Като резултат, храненето е стереотипно и нетърпящо промени. Типично пристъпите на неконтролирано ядене се провокират от нарушаването на тези създадени от жените “правила”. Друга обща причина са събития или обстоятелства, които предизвикват отрицателни психични състояния, например: депресия, тревожност, гняв, досада. Много от лицата с булимия имат проблеми с контролиране на реакциите си в другите сфери на поведението си. Някои имат проблеми с алкохолизъм или зависимост от лекарства.

В началото на булимията не се наблюдават никакви нарушения на лабораторните показатели (изследванията на кръвта, урината, т.н.), което въвежда в заблуждение, че няма нищо страшно. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване, повръщане, взимане на очистителни или диуретични лекарства с времето обаче, може да доведе до сериозни здравни усложнения. Може да настъпят състояния на дехидратация (обезводняване), при която нивата на електролитите в кръвния серум се повишават. Анемията е честа, но тя може да се скрие от наличието на концентриране на кръвта. В резултат на прилаганото “прочистване’ на организма, чрез продължителното гладуване, повръщане, очистителни и др. може да се развият и други хранителни дефицити, които да влошат здравето и работоспособността. След известно време може да се развие остеопороза, да се появят бъбречни камъни.

През по-острата фаза може да има усложнения от страна на стомашно-чревния тракт, включително намаляване на движението на червата до така наречените “атонични черва”, което може да предизвика паралитичен илеус (запушване на червата). Нарушенията на електролитния баланс могат да се проявят със силно намаляване на калия в кръвта, което да доведе до сърдечна аритмия, мускулна слабост.

Анорексията и булимията са сериозни заболявания, които трябва да се лекуват.

Лечението често е трудно и продължително, изисква включването на психиатър или клиничен психолог, на диетолог, съдействието на други специалисти, в зависимост от настъпилите нарушения. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-бързо и успешно ще бъде то.

Обикновено в началото болните от анорексия не съзнават, че имат нарушение в хранителното поведение и поднормено тегло и се налага тяхното семейство, приятели или семейният лекар да поемат инициативата за лечението им. При булимията съзнанието за болестност е по-често срещано, но чувството на срам и неудобство кара болните да крият проблемите си.

Лечението на анорексията и булимията варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. То е насочено към възстановяване на нормалното хранително поведение и нормалното телесно тегло, към преодоляване на настъпилите психически и физически нарушения.

Най-ефективното лечение на анорексията и булимията представлява специфична форма на психотерапия, наречена “когнитивна поведенческа терапия”. Лечението има за цел да повлияе не само на нарушението в хранителното поведение, но и изключителното фиксиране на вниманието към телесното тегло и форми, което е основната психопатология.

Психологичното лечение за около 5-6 месеца обикновено води, при около две трети от пациентите, до пълно и дълготрайно преодоляване на проблема. Груповата терапия дава често по-добри резултати от индивидуалната. Родителите могат също да играят важна роля за подпомагане преодоляването на негативното самовъзприемане на болния.

При анорексия прилагането на някои психотерапевтични лекарства може да бъде изключително полезно, но то трябва да става по лекарско предписание и под медицински контрол.

Лекарствата, които потискат апетита нямат положително действие при булимията Взимането на антидепресивни лекарства може ефективно да намали пристъпите на неконтролиран глад. Нуждата от антидепресанти, вида, дозата и продължителността на тяхното приложение трябва да бъдат решени от специалист психиатър.

Необходими са консултации с диетолог за постепенно нормализиране на храненето и телесното тегло.

При настъпили усложнения е наложително спешното им лечение, което в зависимост от тежестта им може да бъде амбулаторно (домашно) или болнично.