Хранене през пролетния сезон Save

Пролетта е сезон през който човек се чувства много често отпаднал, без сили и настроение, със световъртеж и слабост в мускулите, намален апетит, нерядко смущения в съня. Доста често се боледува от простудни заболявания, хрема, кашлица с или без повишена температура, които се явяват почти без причина. Кожата става бледо-сива и отпусната, а косата капе повече от обичайното. Депресията е често явление и тя само задълбочава другите симптоми.

Нерядко повечето от тези симптоми се дължат на неправилно хранене през зимата, когато недостатъчният прием на редица биологично-активни съставки се отразява неблагоприятно върху общото състояние на организма.

Известно е, че редица биологично-активни вещества - витамини, полиненаситени мастни киселини, аминокиселини, минерални вещества поддържат нормалните функции на имунната система. При продължителен намален прием на някое от тези вещества се нарушава нормалният имунен отговор и това води до различни по тежест увреждания - от леки настинки до срив в имунитета. Нерядко честите инфекции, които се дължат на нарушен имунитет, допълнително задълбочават хранителните дефицити и с това се достига до един затворен кръг, от който общото състояние на организма се влошава.

Именно затова е особено важно през пролетта храненето да е особено целенасочено към преодоляване на някои макар и леки хранителни дефицити, които са възникнали през дългата зима. През зимния период обикновено храненето е еднообразно, със значителен прием на консервирани храни в които витамините са по-малко отколкото в свежите плодове и зеленчуци, а готварската сол и добавената захар са в значително количество. Обикновено диетата е по-бедна на бета каротин, витамин С и фолиева киселина - три витамина, основни защитници, които воюват срещу инфекциите. Тези витамини могат успешно да се приемат дори през зимния сезон, ако се консумира в достатъчно количество тиква, моркови, шипки (бета-каротин), цитрусови плодове, киви, ябълки (витамин С), както и спанак и листни зеленчуци, които вече се намират през цялата година на нашия пазар.

Добри източници на витамин С са също и киселото зеле, което поради богатото съдържание на готварска сол трябва да се консумира в умерени количества.

Това, което не трябва да се забравя е, че пълноценният животински белтък, като основен източник на аминокиселини е основен фактор при формиране на биологичната защита. Доказан ефект върху чревната пропускливост и директен антибактериален ефект имат аминокиселини като глутамин и аргинин. Нетлъстите меса, яйца, млечни продукти с ниско мастно съдържание трябва да бъдат включвани в ежедневното хранене. Положителен ефект върху имунната система имат омега-3-мастните киселини, които се съдържат в рибните масла. Ейкозопентаеновата и докозопентаеновата мастни киселини от рибните масла съдействат за нормализиране на клетъчния имунитет, поддържат целостта на мембраните на клетката и имат антиоксидантен ефект. Най-малко два пъти седмично рибата трябва да бъде включена в храненето през пролетния сезон. Внимание трябва да се обърне на намаляване на животинските мазнини и включването на растителни, които са богати източници на витамин Е. Салати от ряпа, моркови, зеле, полети със зехтин или слънчогледово олио са добър източник на витамини в оптимално усвоима форма, особено що се отнася до мастно разтворимите (А, Е, D).

Ранната пролет не е най-подходящият сезон за спазване на диети за отслабване или за започване на активна физическа активност, особено при лица които не са се занимавали със спорт през цялата зима. Постепенно преминаване към хранене с по-ниска калорийност, богато на плодове и зеленчуци, 1-2 литра течности на ден и 30 минути ежедневно ходене с умерено темпо са основата на здравословно поведение, което може да започне да се изгражда през пролетта.