Юношеството е период, характеризиращ се с бърз растеж, наподобяващ по интензивност кърмаческия. Факторите, влияещи върху хранителните потребности на юношите са биологични, психологични и социални. Биологичните фактори определят по-високи нужди от есенциални (незаменими, жизненоважни) хранителни вещества, каквито са белтъците, витамините, минералните вещества.

През юношеския период, енергийните потребности са по-малко повишени, докато нуждите от хранителни вещества, необходими за растежа и половото съзряване нарастват значително. Различията в пола, промененият стил на живот, физическата активност и наличието на евентуални болести също рефлектират върху хранителните потребности.

През периода на юношеството, нуждите от енергия и хранителни вещества не зависят толкова от календарната, колкото от биологичната възраст (т.е. От степента на съзряване) на индивида, поради което се характеризират с подчертани индивидуални различия, в зависимост и от пола. Така, момичетата достигат своята почти пределна височина около две години преди момчетата и за кратък период от време през пубертета, момичетата имат по-големи телесни размери от момчетата на същата възраст.

През юношеството, особено високи са белтъчните потребности (10-13% от общата хранителна енергия за деня - Е%), поради нарастване на мускулната маса, производството от организма на еритроцити (червени кръвни телца), промените в хормоналната продукция.

Счита се, че потребностите от въглехидрати и мазнини се удовлетворяват безпроблемно, ако чрез мазнини се доставят 30 Е%, а чрез въглехидрати – повече от 55 Е%.

Физиологичните нужди от витамини и минерали са завишени в сравнение с тези при другите възрастови групи, във връзка с незаменимата им роля като активатори на многобройни обменни процеси, протичащи в този период твърде интензивно. Това се отнася за вит. В₆, вит. Е, фолиева киселина и др. От минералните вещества, най-често съобщавани като дефицитни в специализираната литература и констатирани при наши епидемиологични проучвания са калцият, желязото и цинкът.

Калцият е структурен елемент на костите и почти цялото му количество (99%) в тялото е включено в скелета, който интензивно нараства през целия юношески период. Основната биологична роля на желязото е участието му в кръвотворенето. Често срещаната желязо-дефицитна анемия, особено при девойките, се дължи на намален внос чрез храната, повишени потребности на растящия организъм в периода на юношеството, хронични кръвозагуби (менструални), нарушено всмукване на желязото. Третият минерален елемент, често незадоволително присъстващ в дневния хранителен прием на юношите е цинкът. Многообразната му биологична роля включва стимулиране активността на гонадотропните хормони на хипофизата (половите хормони, регулирани от мозъка), имунната устойчивост, растежните процеси.

Основни изисквания към дневното меню на юношите са:

-         Хранителните продукти да бъдат подходящо съчетавани в отделните хранителни приеми, като на първо място се удовлетворяват белтъчните нужди, към които се балансира вносът на мазнини и въглехидрати;

-         За оптимална усвояемост на храната е необходимо тя да съдържа адекватни количества минерални вещества и витамини;

-         Изискването за разнообразие означава включване на поне един представител от всяка група храни в целодневния хранителен прием, а по възможност и при всяко хранене: от групата на сложните въглехидрати (картофи, ориз, пълнозърнести хлябове, макаронени изделия, овесени ядки, царевица, елда, мюсли, корнфлейкс и др.), плодове и зеленчуци, източници на пълноценен белтък (мляко и млечни произведения, месо, риба, яйца), мазнини (препоръчително – растителни), и в най-незначително количество – захарни изделия.

През последните десетилетия се наблюдава увеличение на заболяванията, свързани със системно недостатъчно и неправилно хранене през юношеската възраст, практикувано най-често съзнателно от девойките в горния училищен курс. Това са т.нар. хранителни разстройства, известни като анорексия нервоза и булимия нервоза. Те са многофакторни заболявания, които трудно се овладяват и изискват координирани усилия на педиатри, диетолози, ендокринолози, психиатри, психолози.