Facebook профил

Абонамент за бюлетин




Публикувани броеве

Новини по RSS


Начало arrow Добавки към храната arrow Есенциални мастни киселини като добавки към храната
Есенциални мастни киселини като добавки към храната PDF Печат Е-мейл Save

Есенциалните мастни киселини са полиненаситени мастни киселини от две групи – омега 6 / n-6 (линолова, гама линоленова, дихомо-гама линоненова, арахидонова, докозатетраенова и докозапентаенова мастни киселини) и омега 3 / n-3 (алфа-линоленова, ейкозапентаенова, докозапентаенова и докозахексаенова мастни киселини). Дължината на веригата се определя от броя на въглеродните атоми – те варират от 18 до 22, а степента на ненаситеност се определя от броя на двойните връзки в химичната им структура. Омега 6 мастните киселини са с две двойни връзки, а омега 3 с три двойни връзки в мастно киселинната верига. Те се определят като есенциални (незаменими) за човешкия организъм, тъй като животните, включително и човек не са в състояние да ги продуцират и е необходимо да ги получават с храната. Растенията могат да синтезират от неесенциални мастни киселини, като например от олеинова, есенциалната линолова и да я превръщат в алфа-линоленова мастна киселина. Животните и човекът могат да метаболизират линоловата и алфа-линоленова мастни киселини в по-ненаситени форми. В човешкия организъм съществуват ензими за превръщане на линолова мастна киселина в арахидонова и за метаболизиране на алфа линоленова в ейкозапентаенова и декозахексаенова мастни киселини.

Дефицитът на есенциални мастни киселини е наблюдаван и описан в науката при експериментални условия при плъхове хранени с храна несъдържаща мазнини. Установено е, че този дефицит може да бъде предотвратен, ако към храната се добавят специфични мастни киселини, свързани с линоловата. Дефицит на есенциални мастни киселини при хора е рядък, но може да се наблюдава при кърмачета, малки деца, възрастни, хранени с бедни на мазнини диети. Симптомите на дефицит на есенциални мастни киселини включват недостатъчен растеж, нарушени функции на имунната система, дерматози, суха и чуплива коса, нарушена репродуктивна функция, преждевременни раждания, нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Наблюдават се и промени в мастно киселинния състав на биологичните мембрани.

Есенциалните мастни киселини имат две основни метаболитни функции – те са важна съставна част на клетъчната мембрана и прекурсори на ейкозаноидите. Мастнокиселинният състав на мембранните фосфолипиди, които са важен компонент на клетъчните мембрани, се определя от съдържанието на n-6 и n-3 мастни киселини. Мастно-киселинният състав на приетата храна повлиява някои от мембранните функции, свързани с хормонната, ензимната и транспортна функции. Ейкозаноидите играят важна роля в редица патофизиологични състояния – процесите на тромбоза, контракция на гладката мускулатура, възпалителните процеси, атеросклероза и редица съдови нарушения.

Есенциалните мастни киселини осигуряват нормални биологични функции на човешкия организъм и са важна част от хранителния прием при профилактика и превенция на различни заболявания – сърдечно-съдови, хипертония, артрит, астма, автоимунни нарушения. Проведени са редица клинични изследвания за профилактичния и терапевтичен ефект на n-3 (ейкозапентаеновата и декозапентаеновата) мастни киселини, получени от рибна мазнина. Механизмът на действието им не е точно изяснен, но са установени някои ефекти при приема им – понижаване нивата на серумните триглицериди, намаляване пристъпите на аритмия, антиатерогенен и антитромботичен ефект. По време на вътреутробното развитие на плода декозахексаеновата и арахидоновата мастни киселини се вграждат в клетъчните мембрани на ретината и мозъка и този процес продължава и през първите две години от живота на децата. Осигуряване на хранителен прием на есенциални мастни киселини е особено важен през ембрионалното развитие, по време на бременност и лактация, при кърмачета и малки деца. Експериментални изследвания доказват, че есенциалните мастни киселини, особено от омега 3 групата, могат да инхибират възпалителните процесии и подобряват състоянието при автоимунни нарушения, включително ревматоиден артрит, простатит, улцерозен колит.

Хранителни източници на омега 6 мастни киселини са:

  • на линолова киселина – слънчогледово олио, царевично олио, зехтин, фъстъчено масло, яйчен жълтък и др.;
  • на арахидонова киселина – телешко, пилешко, свинско месо, яйчен жълтък, женското мляко.

Основен хранителен източник на омега 3 мастни киселини са:

  • рибата и морските продукти. С най-високо съдържание на ейкозапентаенова и декозахексаенова мастни киселина са сардините, мекерел, сьомгата, херинга и др.
  • От останалите хранителни продукти, но в по-ниско съдържание източник на омега 3 мастни киселини са маслото, яйчният жълтък, растителните масла, соево олио, спанака, женското мляко.

Диетолозите препоръчват 2-3 пъти седмично консумация на риба и рибни продукти. В много епидемиологични проучвания обаче е установена твърде ниска консумация на такива продукти. В редица страни – Канада, Англия, бяха разработени препоръки за прием на есенциални мастни киселини за различни популационни групи. Например, Отделът по здраве в Англия препоръчва минимален прием на омега 3 мастни киселини минимум 0.2% от енергията за деня и прием на омега 6 (алфа линоленова киселина) от 0.5 до 2.5% от дневния енергиен прием, което представлява 1-6 г/дневно при мъже и 1-5 г/дневно при жени. Горната граница за безопасен прием на ейкозапентаенова киселина и декозахексаенова киселина е 2% от общата енергия за деня, което представлява 1.25 грама дневно и може да се осигури от консумация на 3-4 г рибено масло дневно или 2-3 порции риба дневно. През последните години бяха създадени и пуснати на пазара, както в света, така и в България редица добавки към храната, съдържащи есенциални мастни киселини с цел допълване хранителния прием на есенциални мастни киселини и благоприятно повлияване функциите на организма, които се определят от есенциалните мастни киселини. Европейското дружество по педиатрия и хранене, Английската фондация по хранене, както и експертният комитет по мазнини в човешкото хранене препоръчват директно включване в състава на адаптираните млека за кърмачета на декозахексаенова киселина и арахидонова киселина за благоприятстване дейността на мозъка и на очите. Препоръките за прием на омега 3 мастни киселина за деца от 0 до 1 година са - 0.5-0.6 грама дневно, а за омега 6 - 3-4 грама дневно. Омега 6 (царевично, слънчогледово олио) и омега 3 (предимно соево олио) мастни киселини се включват и в състава на храни за парентерално хранене с цел предотвратяване симптомите на дефицит при такива пациенти.

 

Рецепти

Пълнени гъби
Брой калории в една порция: 94
Продължава...
 
Пилешко задушено
Калории на една порция от 450 гр. - 700, протеини 28 гр., мазнини 34 гр., въглехидрати 46 гр.
Продължава...
 
Крем супа от карфиол
Брой калории в една порция: 127
Продължава...
 

Анкета

Каква вода пиете?