Facebook профил

Абонамент за бюлетин




Публикувани броеве

Новини по RSS


Начало
Есенциални мастни киселини като добавки към храната PDF Печат Е-мейл Save

Есенциалните мастни киселини са полиненаситени мастни киселини от две групи – омега 6 / n-6 (линолова, гама линоленова, дихомо-гама линоненова, арахидонова, докозатетраенова и докозапентаенова мастни киселини) и омега 3 / n-3 (алфа-линоленова, ейкозапентаенова, докозапентаенова и докозахексаенова мастни киселини). Дължината на веригата се определя от броя на въглеродните атоми – те варират от 18 до 22, а степента на ненаситеност се определя от броя на двойните връзки в химичната им структура. Омега 6 мастните киселини са с две двойни връзки, а омега 3 с три двойни връзки в мастно киселинната верига. Те се определят като есенциални (незаменими) за човешкия организъм, тъй като животните, включително и човек не са в състояние да ги продуцират и е необходимо да ги получават с храната. Растенията могат да синтезират от неесенциални мастни киселини, като например от олеинова, есенциалната линолова и да я превръщат в алфа-линоленова мастна киселина. Животните и човекът могат да метаболизират линоловата и алфа-линоленова мастни киселини в по-ненаситени форми. В човешкия организъм съществуват ензими за превръщане на линолова мастна киселина в арахидонова и за метаболизиране на алфа линоленова в ейкозапентаенова и декозахексаенова мастни киселини.

Дефицитът на есенциални мастни киселини е наблюдаван и описан в науката при експериментални условия при плъхове хранени с храна несъдържаща мазнини. Установено е, че този дефицит може да бъде предотвратен, ако към храната се добавят специфични мастни киселини, свързани с линоловата. Дефицит на есенциални мастни киселини при хора е рядък, но може да се наблюдава при кърмачета, малки деца, възрастни, хранени с бедни на мазнини диети. Симптомите на дефицит на есенциални мастни киселини включват недостатъчен растеж, нарушени функции на имунната система, дерматози, суха и чуплива коса, нарушена репродуктивна функция, преждевременни раждания, нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Наблюдават се и промени в мастно киселинния състав на биологичните мембрани.

Есенциалните мастни киселини имат две основни метаболитни функции – те са важна съставна част на клетъчната мембрана и прекурсори на ейкозаноидите. Мастнокиселинният състав на мембранните фосфолипиди, които са важен компонент на клетъчните мембрани, се определя от съдържанието на n-6 и n-3 мастни киселини. Мастно-киселинният състав на приетата храна повлиява някои от мембранните функции, свързани с хормонната, ензимната и транспортна функции. Ейкозаноидите играят важна роля в редица патофизиологични състояния – процесите на тромбоза, контракция на гладката мускулатура, възпалителните процеси, атеросклероза и редица съдови нарушения.

Есенциалните мастни киселини осигуряват нормални биологични функции на човешкия организъм и са важна част от хранителния прием при профилактика и превенция на различни заболявания – сърдечно-съдови, хипертония, артрит, астма, автоимунни нарушения. Проведени са редица клинични изследвания за профилактичния и терапевтичен ефект на n-3 (ейкозапентаеновата и декозапентаеновата) мастни киселини, получени от рибна мазнина. Механизмът на действието им не е точно изяснен, но са установени някои ефекти при приема им – понижаване нивата на серумните триглицериди, намаляване пристъпите на аритмия, антиатерогенен и антитромботичен ефект. По време на вътреутробното развитие на плода декозахексаеновата и арахидоновата мастни киселини се вграждат в клетъчните мембрани на ретината и мозъка и този процес продължава и през първите две години от живота на децата. Осигуряване на хранителен прием на есенциални мастни киселини е особено важен през ембрионалното развитие, по време на бременност и лактация, при кърмачета и малки деца. Експериментални изследвания доказват, че есенциалните мастни киселини, особено от омега 3 групата, могат да инхибират възпалителните процесии и подобряват състоянието при автоимунни нарушения, включително ревматоиден артрит, простатит, улцерозен колит.

Хранителни източници на омега 6 мастни киселини са:

  • на линолова киселина – слънчогледово олио, царевично олио, зехтин, фъстъчено масло, яйчен жълтък и др.;
  • на арахидонова киселина – телешко, пилешко, свинско месо, яйчен жълтък, женското мляко.

Основен хранителен източник на омега 3 мастни киселини са:

  • рибата и морските продукти. С най-високо съдържание на ейкозапентаенова и декозахексаенова мастни киселина са сардините, мекерел, сьомгата, херинга и др.
  • От останалите хранителни продукти, но в по-ниско съдържание източник на омега 3 мастни киселини са маслото, яйчният жълтък, растителните масла, соево олио, спанака, женското мляко.

Диетолозите препоръчват 2-3 пъти седмично консумация на риба и рибни продукти. В много епидемиологични проучвания обаче е установена твърде ниска консумация на такива продукти. В редица страни – Канада, Англия, бяха разработени препоръки за прием на есенциални мастни киселини за различни популационни групи. Например, Отделът по здраве в Англия препоръчва минимален прием на омега 3 мастни киселини минимум 0.2% от енергията за деня и прием на омега 6 (алфа линоленова киселина) от 0.5 до 2.5% от дневния енергиен прием, което представлява 1-6 г/дневно при мъже и 1-5 г/дневно при жени. Горната граница за безопасен прием на ейкозапентаенова киселина и декозахексаенова киселина е 2% от общата енергия за деня, което представлява 1.25 грама дневно и може да се осигури от консумация на 3-4 г рибено масло дневно или 2-3 порции риба дневно. През последните години бяха създадени и пуснати на пазара, както в света, така и в България редица добавки към храната, съдържащи есенциални мастни киселини с цел допълване хранителния прием на есенциални мастни киселини и благоприятно повлияване функциите на организма, които се определят от есенциалните мастни киселини. Европейското дружество по педиатрия и хранене, Английската фондация по хранене, както и експертният комитет по мазнини в човешкото хранене препоръчват директно включване в състава на адаптираните млека за кърмачета на декозахексаенова киселина и арахидонова киселина за благоприятстване дейността на мозъка и на очите. Препоръките за прием на омега 3 мастни киселина за деца от 0 до 1 година са - 0.5-0.6 грама дневно, а за омега 6 - 3-4 грама дневно. Омега 6 (царевично, слънчогледово олио) и омега 3 (предимно соево олио) мастни киселини се включват и в състава на храни за парентерално хранене с цел предотвратяване симптомите на дефицит при такива пациенти.

 

Рецепти

Пърлени пиперки с праз и орехи
80 гр. мазнини на 100 гр.
Продължава...
 
Лека плодова торта
Брой калории в една порция: 210
Продължава...
 
Минестроне – италианска селска супа
Брой калории в една порция: 200
Продължава...
 

Анкета

Каква вода пиете?