Facebook профил

Абонамент за бюлетин




Публикувани броеве

Новини по RSS


Начало arrow Хранене в профилактиката на заболяванията arrow Хранене и сърдечно-съдови заболявания
Хранене и сърдечно-съдови заболявания PDF Печат Е-мейл Save

Роля на липидните нарушения за развитието на сърдечно-съдовите заболявания

Холестеролът е необходим за нашия организъм, той е съставна част на всички клетъчни мембрани, на нервната тъкан. Холестеролът играе роля при образуването на жлъчните киселини, стероидни хормони и витамин Д. Холестеролът се образува главно в черния дроб, като в повечето случаи количеството му е достатъчно да покрие потребностите на организма. Следователно, внесеният с храната холестерол в по-голямата си част е излишен. Ако черният дроб не преработва или елиминира ефективно холестерола, количество му в кръвта се повишава и може да доведе до постепенното му натрупване в стените на артериите в т.нар. Атеросклеротични плаки.

Холестеролът се пренася с кръвта чрез липопротеини, които представляват агрегати от белтъчни и липидни молекули. Липопротеините са различни видове, които имат различни функции. Липопротеините с ниска плътност пренасят холестерола от кръвта до всички тъкани, а липопротеините с висока плътност пренасят холестерола от тъканите обратно в черния дроб, където той се преработва и елиминира. Холестеролът в липопротеините с ниска плътност е известен като “лош холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото неговото високо количество увеличава риска от натрупването му в кръвоносните съдове. Обратно, холестеролът в липопротеините с висока плътност е известен като “добър холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото той отстранява холестерола от тъканите на кръвоносните съдове и така намалява риска от натрупването му в атеросклеротични плаки.

Високите нива в кръвта на общия холестерол, на холестерола в липопротеините с ниска плътност или “лошият” холестерол и на триглицеридите (основните мазнини в организма), както и ниските стойности на “добрия” холестерол (холестерола в липопротеините с висока плътност), повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови болести.

Ето защо е добре да понижим не само общия холестерол, но също така да намалим “лошия” холестерол, а да увеличим “добрия” холестерол. Важно е да намалим и окислението на липопротеините с ниска плътност, тъй като то съществено допринася за развитието на атеросклеротичния процес.

Хранителни фактори, повлияващи липидния статус

Високият прием на някои наситени мастни киселини, чиито източници са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и “лошия” холестерол. Обратно, полиненаситените и мононенаситените мастни киселини, намиращи се основно в растителните мазнини могат да намаляват холестерола в кръвта. Най-ефективни в понижаването на общия и “лошия” холестерол са полиненаситените мастни киселини, чийто основен източник в нашето хранене е слънчогледовото олио. Това не значи, че трябва да прекаляваме с него, тъй като полиненаситените мастни киселини се окисляват лесно и при голяма консумация водят до увеличаване окислението на липопротеините с ниска плътност, което стимулира развитието на атеросклерозата. Прекомерният прием на полиненаситени мастни киселини също може да доведе до намаляване на полезните липопротеини с висока плътност. Освен чрез слънчогледовото олио полиненаситени мастни киселини може да приемете от слънчогледовите и тиквените семки, от ядките и разбира се от всички останали растителни масла. Особено полезен е зехтинът, тъй като той е богат не само на полиненаситени, но и на мононесатиени мастни киселини, които също понижават “лошия” холестерол, но и увеличават”добрия” холестерол. Освен това мононенаситените мастни киселини са значително по-устойчиви на окисление.

Твърдите маргарини на база растителни мазнини могат да имат голямо съдържание на транс форми на ненаситените мастни киселини, които се получават при производствените процеси. Транс мастните киселини повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.

Мазнините на рибата са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n-3), които при здрави индивиди могат да намалят “лошия” холестерол, но при вече повишен “лош” холестерол могат да допринесат за неговото увеличаване. Рибните мазнини обаче са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което е от особено значение за намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те забавят също така нарастването на атеросклеротичните плаки, чрез потискане на веществата, допринасящи за възпалителните процеси. Доказано е, че консумацията на риба е свързана с по-ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания.



 

Рецепти

Скумрия на фурна
Калории за една пория - за 200 гр. 730 калории. Протеини 48 гр., мазнини 50 гр., въглехидрати 17 гр.
Продължава...
 
Ябълкова пита
Брой калории в една порция: 305
Продължава...
 
Супа от спанак
Брой калории в една порция: 82
Продължава...
 

Анкета

Каква вода пиете?