Начало  Новини Какво място заемат бобовите храни и ядките на трапезата на българина?
|
|
|
Какво място заемат бобовите храни и ядките на трапезата на българина? |
|
|
|
|
|
Повечето растителни продукти са с недостатъчно съдържание на една, две или повече есенциални аминокиселини, напр. в житото – дефицитен е лизин, в царевицата – триптофан, в бобовите храни – метионин и цистин. Здравословното хранене, обаче, изисква прием, както на белтъци от животински, така и на такива от растителен произход. С по-ниска биологична използваемост са традиционните в храненето на българите белтъчни храни от растителен произход: на първо място зърнените асортименти (хляб, жито, ориз, царевица, овесени ядки), следвани от бобовите разновидности (фасул, леща, грах, зелен фасул, бакла, соя, нахут), ядковите плодове (орехи, фъстъци, лешници и т.н.). Непълноценността на различните растителни белтъци, дължаща се на ниското количество на някои незаменими аминокиселини в тях, се преодолява чрез комбинираната им консумация, например традиционното за българина съчетание на боб с хляб.
|
|
Сподели този материал |
|
|
|
