Особености на храненето при хора, страдащи от стомашно-чревни заболявания
При стомашни-чревни заболявания (гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колит, дивертикули, констипация, болест на крон, язвен колит), жлъчнокаменна болест, хронични хепатити и панкреатити, храненето има голямо значение за тяхното лечение и затихване. Неправилното хранене може да предизвика обостряне на оплаквания. Храненето оказва влияние върху стомашно-чревния тракт по три начина, като количество, състав и начин на приготовление.
Храненето в големи количества, на по-големи интервали през деня, е неблагоприятно. Препоръчва се хранене в умерени количества (четири-пет пъти дневно). Така се облекчава, а не се претоварва дейността на храносмилателната система. Понякога се препоръчва прием на топли течности вечер преди лягане. При такова хранене се намалява риска от обостряне на стомашно-дуоденална язва, панкреатит и жлъчни заболявания. Храната трябва добре и достатъчно дълго да се сдъвква.
Практически препоръки за хранене при стомашно-чревни заболявания
По състав храненето трябва да е балансирано според препоръките за здравословно хранене (белтъци - 10–20%, мазнини 20-35%, оптимален прием на есенциални мастни киселини, витамини, минерални вещества, нежни влакнини, антиоксиданти.
Препоръчват се щадящи кулинарни технологии, като се ограничават или се избягват пържени храни, пушени месни продукти.
Препоръчва се поддържане на здравословно телесно тегло и редовна физическа активност.
Влакнините подобряват значително функциите на стомашно-чревния тракт
Хранителните влакнини са важен компонент от диетата (източник на влакнини са растителните продукти – плодове и зеленчуци). Известна е положителната роля при храносмилането, подобряване функцията на стомашно-чревния тракт. Препоръчва се приемът на ненишестени полизахариди, включително разтворимите и неразтворими влакнини, за възрастното население над 18 години да бъде в границите на 16-24 грама, а за децата и юношите (от 2 до 18 години) се изчислява като сбор от броя на навършените години плюс 5 грама влакнини дневно. Препоръките за прием на тотални хранителни влакнини за възрастни е 27-40 гр./дневно, като не са определени нива за прием при деца.
Пробиотиците повлияват благотворно стомашно-чревните проблеми
В храносмилателния тракт на човек обитават около 400 вида бактерии - "приятелски" и патогенни, като от съотношението между тях зависи и състоянието на тази система. Характерно за пробиотичните бактерии е тяхната изключителна жизнеспособност в стомашно-чревния тракт и високата им преживяемост до крайните отдели на дебелото черво, където те успешно оказват разнообразните си здравни ефекти.
Приемани редовно, пробиотиците поддържат доброто състояние на стомашно-чревния тракт, което гарантира доброто здраве като цяло. Повечето пробиотици не се “размножават” в червата и за да имат ефект, те трябва да бъдат набавяни ежедневно и в достатъчно количество за поддържане на оптимално чревно равновесие.
Недостигът на езима Лактаза води до появата на стомашно-чревни оплаквания
По рядко при децата и много по-често при възрастните хора се наблюдава недостатъчност на ензима лактаза, който разгражда млечната захар. Това е свързано с различни оплаквания – стомашни спазми и болки, газове, разстройство. При такъв проблем не трябва да се консумира мляко, особено прясно мляко. Може да има нужда и от ограничаване на сиренето, независимо, че в него има минимални количества млечна захар. Някои хора обаче при взимане на препарати, съдържащи ензима, могат да понасят мляко и млечни продукти. Ако се налага тази група храни да не се консумира, има вероятност от появата на нужда от допълнителен прием на калций.
Избягвайте честата консумация на пържени храни, за да не дразните стомашната лигавица
Под въздействието на кислорода във въздуха при пържене могат да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които не само дразнят стомашната лигавица, но стимулират атеросклеротичните и ракови процеси. Краткото пържене на висока температура, което се практикува в китайската кухня води до по-малко поемане на мазнина от продуктите и до по-малък контакт с кислорода на въздуха в сравнение с традиционния за българската кухня маниер на пържене. Дълбокото пържене (във фритюрници) също създава възможност за по-малко окисление на мазнините. Препоръчва се обаче максимум след трикратно пържене мазнината във фритюрниците да се сменя, тъй като при многократното пържене се увеличават окислителните процеси на мазнините.
Намалете консумацията на готварска сол, за да предпазите повърхностния слой на стомашната лигавица
Сред народи, консумиращи нискосолени храни (дневен прием на натриев хлорид под 6 грама) е установена по-ниска честота на хипертония с нейните фатални последици (мозъчни кръвоизливи и др.). Трябва да се запомни, че около 2 грама сол дневно е минималното количество, необходимо за нормално функциониране на организма, а при 5 грама човек дори няма неприятно чувство, че измъчва вкуса си с блудкави храни. Същевременно, не повече от 2 грама натрий дневно са напълно достатъчни за телесния комфорт. Прекомерната употреба на готварска сол действа като силен дразнител на стомашната лигавица и може да предизвика разрушаване на повърхностния слой на стомашната лигавица, което увеличава контакта на епителните клетки с попадналите в стомашното съдържание канцерогенни вещества, поради което увеличава риска от рак на стомаха.
Медът повлиява оздравителния процес на стомашно-чревните заболявания
Изучаването на биологично-активните качества на меда, като уникален продукт на живата природа е започнало преди столетия, но продължава и в днешно време. Установено е, че приемът на мед положително повлиява оздравителния процес след инфекциозни заболявания, възпаления на стомашно-чревния канал, чернодробни проблеми. Създадено е специално направление в медицината, наречено Апитерапия. В науката за хранене на човека, медът е познат като концентриран захарен продукт, източник на лесноусвоими моно- и дизахариди – бързи доставчици на енергия за работата на сърцето и мозъка (100 гр. мед съдържат 310 ккал).
Картофите се прилагат успешно като подходяща храна, при заболявания на стомашно-чревния тракт
Картофите са важна нишестена храна за човека. Те са предимно източник на въглехидрати от групата на полизахаридите. Въглехидратното им съдържание съставлява около 20% спрямо целия продукт. Количеството на белтъка е 2-3%, а на минералните вещества – 1-2%. Картофите са богат източник на калий, фосфор, калций, желязо, мед, манган, кобалт, йод. Пролетните картофи съдържат значително количество витамин С, а от другите витамини по-значимо са представени витамините В1, РР, К и др. Целулозата е в сравнително ниско количество – 0.5%.
Освен като национална храна за някои западно-европейски народи, картофите широко се използват в диетотерапията. Основно значение в това отношение има начинът на кулинарната им обработка (напр. 100 гр. варени картофи са носители на 100 ккал, а 100 гр. пържени – на 300 ккал). Картофени кулинарни изделия: пюрета, крем-супи и др. успешно се прилагат при гастритни и ентероколитни проблеми, при язвена болест и други състояния, характеризиращи се с повишена киселинност на стомашния сок.
Рибата - богата на ценни белтъци храна, която се усвоява лесно от стомашно-чревния тракт
Рибата е ценен хранителен продукт, който за съжаление се консумира твърде ограничено от българското население. Препоръката за консумация на риба и рибни продукти възлиза на 30-40 гр. дневно или поне на едно рибно ястие седмично. Рибата е източник на пълноценни белтъци, които не се различават от белтъците на месото на топлокръвните животни. Поради значително по-ниското съдържание на съединителна тъкан, белтъците на рибата по-лесно се смилат в стомашно-чревния тракт и по-бързо се усвояват, което я прави подходяща храна както за растящия организъм, така и за възрастните хора.
Новини 
